Елия Месечкова – Как настъпва краят

Ставаме изтощени и наполовина изкуствени. Втълпяваме си главоболия и вцепенени мисли. Краят настъпва с тишината на Елия Месечкова.

Александър Арнаудов

Как настъпва краят? 

Изтощени, забравени, наполовина изкуствени, 

на задна крачка, 

задвижени от измислици и втълпени главоболия, 

вцепенени мисли

Напълно сме сами, 

абсолютно безсилни 

и тотално безпомощни

Въртим очи около собствената си ос

Пристигаме без котви и се заплитаме в собствени окови

Хаоса вирее, 

а ти…? 

Потъваш в тишина, заключваш се в постройка от метал по време на психическа разруха

Глобално опустошение с локални гърмежи

Естеството на противоречието.

Език липсващ откровеност.

Тяло без кожа.

Смъкнати прозорци, открехнати щори, 

подслушваш.

Не помниш, но разказваш, 

повтаряш и забравяш.

Искаш ред, търсиш го сред разпилени хора.

Отхвърляш религиозното с вярата в отвъдното.

Краят настъпва заради мен 

и с мисълта за 

“някой ден”. 

Може ли да не потънем, 

там където сме били безсилни. 

Да се задушим, 

без да се задъхваме. 

Знаем,

без да сме опитвали. 

Открива ме преди да съм се губила. 

Започвам след като приключа.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025