Ива Спиридонова - Make love, not war

Животът е във война със себе си. Бог умира за пореден път на фронта на сърцето. Вечността залива последния човек на брега на думите на Ива Спиридонова.

Александър Арнаудов

MAKE LOVE, NOT WAR

Животът е война със себе си

на фронта на сърцето.

Най-често

победители са другите.

ЧОВЕЧЕСТВО?!

Колко още войни трябва да видим,

за да спрем да воюваме

срещу себе си?

ЧОВЕЦИ?

Кой от всички богове

е изтръгнал сърцата ни,

че се гледаме с очи,

освирепели от омраза?

ЧОВЕЧНОСТ!

Черната дупка

на мястото на сърцата ни.

РАЗПЛАКАНА ПРЪСТ

Разплачи се накрая, човечество!

Кал стани, откъдето си тръгнало.

Отприщи си сълзите в моретата,

да залеят брега вече време е

и милиони излъгани вечности

от праха излинял на предците ни

да се слеят с плача за надеждите.

Рай и ад си понесло у себе си,

а тъгата е с вкус на спасение

и на кръв, от желязо пресечена.

Няма път в кръговрата на времето,

Бог боли и тъгува с пороите

на потопи без кораб обрекъл те.

И се връщаш обратно към себе си,

за да стигнеш до вечната истина –

в кал родѝ се от сълзи божествени –

там умираш, отдето си тръгнало.

Разплачи се накрая, човечество!

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025