Христо Мухтанов – Царството на смъртта

В момента бушуват около 5-6 войни. Ненормалници управляват света. Умираме тихо и оставяме след себе си написаното от Христо Мухтанов.

Александър Арнаудов

искам да престана да говоря за политика

денят е четвъртък, през март,

и в света в момента има около

5-6 войни паралелно

и поне толкова ненормалника

го управляват

пред България предстоят избори

поне 6-7 подред от ковид насам -

нови спасители дебнат отвсякъде

и обещанията капят като

сочни зрели плодове, готови

всеки момент да загният

разни хубави лица прибират

парите на държавата,

за да създават безполезно съдържание,

докато други четат в закътани барове -

поетите, които продължават

да умират тихо, да оставят след себе си

единствено написаното

*

"а тази земя никога не е била страна на любовта"

Екатерина Йосифова

този невероятен страх, когато научавам новините

и думите се изплискват и аз потъвам като

корабокрушенец, докато чета за самоубийствата

войната по пътищата насилието и страданието

ракетите и изгорелите сгради

бомбардировките потушените бунтове

избитите хора с хиляди хиляди

този непреодолим ужас, който

се отваря, когато отворя социалните мрежи

и всеки публикува и има мнение и то е

по по по, Но кой защитава реално

обикновения човек

единствения човек

взривен и запален

унищожен и разнищен

окачил сам примката или

искащ да скочи от последния етаж

този неимоверен терор,

който се загнездва в главите ни и

замазваме ежедневно с безполезни

ентъртейнмънти безкрайни шеги:

живеем в ерата, в която

само болката е брутално истинска –

и тази наша Земя не просто не е

земята на любовта, тя е

царството на смъртта

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026