Боряна Богданова – Убежище на хищната утеха 

След живота остава да лае само геометрията. Умираме един през друг в смирената стая на Боряна Богданова.

Александър Арнаудов

Геометрия на кучешкия зъб

В парка по пътеката към шосето бяха

погребани едно до друго кучета – 

всяко със снимка върху кръста –

три малки квадратни гроба,

оградени с кръгли камъни.

След живота остава да лае само

геометрията. 


Убежище на хищната утеха 

Ти си лъскав разговор за немите

и гръмка светлина си за незрящите.

Кожата ти брайловата азбука на времето е. 

Пипнеш ли я – пръстите ти ще потънат

в брашното на провала, че и ти не си открил

по-вечен път към скромността ти да се назовеш

човек. 

Така в една смирена стая с оголени стени,

където говорихме един през друг,

където умирахте един през друг,

сега висят нечии тапети на жирафи. 


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026

Previous
Previous

Христо Мухтанов – Царството на смъртта

Next
Next

Стойко Русев – Нео елит