Дмитро Лазуткин - Майдана (Превод: Румен Шомов)

Дмитро Лазуткин е роден на 18 ноември 1978 г. в Киев). Той е поет, журналист, телевизионен продуцент и спортен коментатор. Лауреат е на Националната награда на Украйна „Тарас Шевченко“ (2024 г.). От 2023 г. служи в 47-ма Магурска стрелкова бригада (началник на службата за връзки с обществеността) и 59-та Магурска стрелкова бригада на ВСУ. Военното му звание е майор. Автор е на книгите «Дахи»/“Покриви“(2003), «Солодощі для плазунів»/ „Сладкиши за влечуги“(2005)

«Набиті травою священні корови»/“Свещени крави пълнени с трева“ (2006)

«Бензин» (2008), «Добрі пісні про поганих дівчат»/„Добри песни за лоши момичета“ (2012), «Колядки і вальси»/ „Коледни песни и валсове“ (2014), «Червона книга»/ Червена книга“ (2015), «Артерія»/“Артерия“ (2018), «Закладка»/“Отбелязка“ (2022)

«Будемо жити вічно»/“Ще живеем вечно“(2024). Лауреат е на множество премии и награди, между които Националната награда на Украйна „Тарас Шевченко“.

МОЕТО ПЪРВО СТИХОТВОРЕНИЕ

наскоро се рових в бащините архиви

и намерих тетрадка с моето първо стихотворение

от втория срок на първи клас

пролетта на 1986

все още не се беше взривил чернобил

и динамо не беше спечелил купата на купите

съветският съюз се носеше към ехтящата бездна

на пълна скорост

колко птици отлетяха от тогава

и не се върнаха

колко надежди изгоряха като масълце в тигана на историята

появяваха се и изчезваха –

приятели жени илюзии

оставаха текстовете...

и аз изкрещявах своите стихове в книжарници и библиотеки

шепнех ги в мигове на ласки

чувах ги от високоговорителите на местното радио

рецитирах ги от сцените на майдана

аз писах своите стихове в селището до фронтовата линия

и на пустия есенен плаж

какво всъщност исках да ви разкажа?

на кого и какво се стремях да докажа?

ние си измислихме за какво и защо си струва да се бори човек

и се отправихме натам

откъдето никой не се връща с победа

тъй като от бъдещето никой не се завръща

още по-малко пък с победа

словата ми увисват на пътя

сякаш са тополов пух

или пластмасови торбички от евтина храна

четирийсет години танц върху иглата на поезията

в сиянието на лъчите и в мрака на мазетата...

за какво всъщност беше това първо стихотворение?

за родината

и за любовта

впрочем

всички следващи

са за същото

20.03.2026

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026