Дмитро Близнюк – Реалността още се тества
Близнюк Дмитрий Сергеевич е роден на 20 октомври 1979 г. в град Харков, Украинска ССР. Завършва Харковския национален педагогически университет „Г. С. Сковорода“. Предприемач. Поет, писател. Публикувал е свои творби в списанията „Сибирские огни“, „Знамя“, „Новая Юность“, „Нева“, „Крещатик“, „Homo Legens“, „Новая реальность“, „Слово/Word“, „Радуга“, „Плавучий мост“, „Южное сияние“, „Дальний Восток“, „Приокские зори“, „Вокзал“, „Кольцо А“, „Зарубежные задворки“, „Невский альманах“, в алманасите „Порог“, „Стожары“, „Харьковский мост“, както и във вестник „День литературы“ и други. Автор е на стихосбирките: „Градината на изоставените жени“ (2013), „С огън, меч и нежност“ (2014), „Земя на здрача“ (2015), „В икона от треви“ (2016), „Пеещи в чернови“ (2017), „Сутринта на глухонемите“ (2018), „Снеговалеж в стил модерн“ (2020), „Моментална снимка“ (2020). Публикува и на английски език в издания като Dream catcher (Великобритания), Reflections (Великобритания), The Best of Kindness (САЩ), The Ilanot Review (Израел), River Poets Journal (САЩ), The Courtship of Winds (САЩ), In Layman’s Terms (САЩ), Magma (Великобритания), The Gutter Magazine (Шотландия) и други. През 2018 г. излиза стихосбирката му на английски език The Red Forest (изд. Fowlpox Press, Канада). Лауреат е на множество международни конкурси, сред които „Съгласуване на времената“ (2012), „Световна купа по руска поезия“ (2014–2017), „Балтийски шампионат по руска поезия“; финалист в конкурса „Открита Евразия“ (2016) и други. Победител е в конкурса The Best of Kindness 2017 (САЩ). Живее в Харков.
*
вечерна прохлада – амулет
от влажен жълто-зелен пластелин,
прилеп зачерква вечерта както бъг
компютърна програма.
реалността още се тества.
все още правим корекции и изпипваме, прокарваме я
през стотици димящи басейни
с горещо млеко, желета и кръв.
с пресни човешки кости в ръкава.
през ботоксни красавици-пиявици,
и хищни тъпозурлести крале.
а ти си беззащитен като божа кравичка в месарница,
като целувка на дете
върху стъклото под микроскопа.
*
безсъницата на обстрелите:
релса, нажежена до светене в бяло.
скрий се или гледай далече,
когато пристигне тук влак пълен с взрив,
подскачащ на лапи
прегънати в лактите.
хоризонтът събитиен: ти сѝ, но те няма.
змийските погледи те хипнотизират,
но ти се обръщаш, за да видиш за сетен път
тази своя планета – от безвъзвратния плен,
лека-полека, лека-полека, но не успяваш.
там, зад гърба ти, вече се мяркат като прищракване
милиарди милиарди години,
детски обувчици обувани дважди,
три големи любови.
и вече не виждаш – нищичко, никого.
даже стопанина на вселината,
захлопващ врати без стени и без замъци.
*
пуст е домът
семейството – в цепнатината на войната
икебана от тел и от прах.
дъска за гладене кош за мръсно бельо
диван, който помни тялото на своя стопанин както китът – Йона
плочи чаши за вино скелет от гипс
кутии от видеокасети от дома на пионера
застинали амонити от цифров живот
енциклопедия тежка за носене като гранитни павета
раковина празни пликове навити на факла
небрежните корали на паниката бродят
от стая в стая по кръга на квадрата като
затворена в клетка лъвица не
клетка около лъвица с две лъвчета малки
къде ли са те?
не ще се завърнат
и всеки предмет
съска с презрение
ти си чужд ти си чужд немита посуда
на верандата засъхнала повръщня
стара женска чанта обърната наопаки като пъп
пуст кокошарник сред пясък сред и пух и пера
иконка в целофанче прозрачно
петно от кръв разбито стъкло
празни кутии от енергийни напитки –
като извънземни изпражнения
и само понякога
пълна луна на токчета влиза в двора
с неразмазан добре по лицето мехлем
със стрела в хриптящата гръд
никой няма наоколо
нито пък вътре
само звезди като хора на дълга опашка
за хуманитарна помощ
цяло съзвездие бежанци
Превод: Румен Шомов
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025
