Диляна Стоилова – Парадоксално

Страхуваме се да обичаме смъртта. Сянката на Диляна Стоилова гради отминал живот.

Александър Арнаудов

*

Страхувам се, че ако се влюбя в смъртта, тя ще заживее вместо мен.

Ще задиша вместо мен.

Ще спира дъха ми с прегръдка и с очи ще ме моли да се насладим на играта ѝ.

Страхувам се, че ще ми даде живот, който ще обикна, а сянката ѝ ще гради смисъл.

Но всъщност няма какво да губя.

Отдавна изплаках любов, стъпкана в краката ми.

Парадоксално 

Той не обичаше  да пише, но му липсваха съобщенията ѝ.

Не обичаше да целува, но му липсваха целувките ѝ.

Не харесваше смъртта, но му липсваше любовта ѝ.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026