Диана Саватева – Небесата слизат

Съществуваме сами и заедно. Небесата слизат и свиваме ръката в юмрук. Силуета на Диана Саватева е в друга гънка на пространството.

Александър Арнаудов

КОЙ КОГО БАЛАНСИРА

Ако вземеш обикновено сухо клонче

поставиш го на най-стръмното кокалче

на свития си юмрук и успееш да задържиш

тази проста везна достатъчно време

за да призовеш мислите си да кръжат 

около клончето, кацнало на

стръмното кокалче – алпинист 

върху безименна планина,

ще усетиш полъха на свободата

За няколко удара на сърцето

за няколко потрепвания на въздуха

До истинското тържество

има още дълъг път и много време

кацнало на стръмното кокалче

на една ръка която мечтае 

да не бъде свита в юмрук

*Вдъхновено от пърформанса „Деликатно балансиране на клонче“

(Delicate Balansing of a twig) на Давид Шамло

ПОЛЕ

измеримо единствено

със стъпките на хората

които са го измечтали

с реенето на телата

вслушани в трептенето

на тревите

със сенките които съществуват

сами и заедно –

плътни и ефирни

Поле преливащо в безкрайност

където небесата слизат

*Вдъхновено от едноименния танцов спектакъл на формация „Дюн“

ЕДИН МЪЖ СТОИ НА УЛИЦАТА

За мен е силует който не разпознавам
Дали разхожда куче което не виждам
чака жена която закъснява
или празнува няколко минути свобода
Минавам на крачка от него
Разпуквам балона му споделям улицата
Може би ще запомни силуета ми 

ще ме намери някъде – на друга улица
в друга спирала на времето
в друга гънка на пространството
които все още не съществуват
Отровата на случването
Магията на разминаването

ТРИЪГЪЛНИК

Най-далечната звезда

свети по-силно когато я погледна

Все едно някой оттам се взира в очите ми

Тази вечер желанията сияят в светлозелено

Дяволчето под десния ми клепач

следи как мъжът на съседната маса

се бори с влажните кристали в солницата

Няма време да погледне нагоре

А ти си близо за докосване

далече за достигане

Нищо не може да спре обичта

Където и да се намират два погледа

между тях винаги има права линия

ПЕТ МИНУТИ

нито в света навън

нито у дома

Прекрачвам  прага който променя 

скоростта на времето

не броя стъпалата

които ме отвеждат към ешафода 

на нощта

ешефодите винаги са нависоко

невидимата

смърт е безполезна

5 минути 

Все по-далече от земята

Все по-близо до острието

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026