Божидар Пангелов - Броене

Животът ни е синя дума, чута извечно и отвъд. Божидар Пангелов – в обратното броене на безкрайността и вечната свирепа пролет на списание “Нова асоциална поезия”.

***
синьо
и не до вечност предначертаното случайно ще се случва
а до вик
нечут и чист и слово изречено което ще E
за да приюти отронените в лятото зърна
свещенодействат слънчеви петна в отблясъците
на водата по тавана
в синьо

***
Отче Йоане - хляб нямам
( къс е хлябът насъщен).
А Лествицата - толкова дълга…
По-дълга от мисъл и
по-кратка от ек
на камбана.
Срам ме е, Отче,
че днеска говоря,
а не мълча като зрънце,
като капка от свещ.
Крепи ми сърцето.

Броене

Това е тази нощ.
Едва припламва пламъче.
Кибрит. Нима все още
съществува?
И свещ.
Забравям да броя
(не писъците - опитите
на пробудения разум)
звездите, които падат...
Агнета
едно
.. две
.. три


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023

Previous
Previous

Палми Ранчев - Животът

Next
Next

Ивайло Мерджанов - Ефекти при търпелив синтез и бърза невромедиация на поетинов сърцеин