Ивайло Мерджанов - Ефекти при търпелив синтез и бърза невромедиация на поетинов сърцеин
«иска ми се да не съм се раждала»
ивона иванова, асистолия
«по-добре да не бях се раждал на света»
св. ефрем сирин, за покаянието
поетинов сърцеин.
предизвиква бързо упорито и непреходно подобрение
при лечението на тежко ендогенно безсмислие
самоубийствен екзистенциален ужас
смазващи депресивни отчаяния и/или
съвсем разбираеми логични намерения за
пълна самодеструкция с неясна любовна етиология.
въздействия
по-топла от слънцето
обичам усмивката ти
на чаровно чисто момиче
обичам твоя борбен женски дух
оцеляващ в бетонената джунгла
от наркотици лъст и плач
обичам твоя страх огъня в
сърцето ти разпалящ за живот
обичам тялото ти
сияйно чисто и благоуханно
нашарено с миниатюрните значета
на екзистенциални провали и ексцеси
обичам тъмното наситено червило
нощните коси умните тъмни очи бялата
обичам снежнобледа кожа и доверчивите
тетрадки вземете ме при вас
ти си с нас
от първия миг
до вечния рай и завинаги
обичам шотовете на юг опита за танц
случайната ни среща в болната
опиянена нощ в която няма
нито пулс нито ремисия
най-ярката нощ в живота ни
обичам твоите тежки житейски проблеми
в които никога Бог не те оставя сама
за да напишеш прекрасните си
ужасени стихове
обичам лудите думи нежни като мастика
обичам те
повече отколкото
самата обич
е казвала ти си само
каквато светът
не е
виждал
контрапоказания
науки за душата
какъвто ви е фройда
такъв ви е и крепелина
такива са ви и юнгите
общество
обърни внимание че пясъците са наследници на времето
движен съм по улиците сякаш от електричество
знаеш ли красотата на пясъка е съдбата на битието ни
тук ли си ойген дай ни пак оная салата от мисли в поезията я
ценим и ето съпровождат ни жандармите браво също така
на калбаум браво & на хекер jugendliche irresein ли е да
но все пак подранихте с вашата dementia praecox движен съм
като от електричество и ставам на пясък по тия безлюбовни улички
отвека водещи към ранното оглупяване е много класически труд
с изтекла вече давност на закъсняхме да умрем рефрена на поезията
макар за умирането да е винаги рано според ремарк а тия
пак ни сбират (закъсняхме да умрем) в уличния сън на неказващата
нищо dead on arrival мъртва абстракция oбщество само ако
намислят нещо гадно или трябва да се наплати с кръв еди чия
си властова идея за всемирно щастие в този свят на злото
е при такива моменти нашата заедност на маси сме си
в идеологическата скотобойна им е необходима а
през останалото време на тях им трябва само сбор от нули
вероятно изжелани реакции
честна спиртна залитация
всички поети и страхливци
разправят как любовта ни е филм
а никой от тия зрители
не разбира
че режисьор ни е
Господ
разумно несъние
една камара нощи смях
и без грим вселени
настояват
да се умножаваме
но Бог видя
че съм се врекъл в теб
и само той знае
защо им отказвам
седатив на безумно любовие
а тя каква е
небе жадно за мъртви
лекарче
и в плътското по дух
не го ли разбра
никой няма път
а презживотен кръстопът
друсат го ебът го
не мога да я оставя сама
аз съм си с нея
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023
