Мирослава Панайотова – Сърце на страха

Чалгата спи в сърцето на страха. Утрото стои само. Слънцето е босо и голо в ръцете на Мирослава Панайотова.

Александър Арнаудов

*
Понякога
Имам нужда да пиша
Понякога имам нужда
да дишам

НЕКА

Нека се радват невежи сърца.
В глухата къща на чалгата спи
малкото алчно сърце на страха -
винаги вярно на лесните думи -
никога близо до истински ум.
Нека танцува то танц на страха.
В шепи събрало измислено браво
нека се къпе с фалшиви похвали.
Нека до утрото там да стои.

После, когато слънце изгрее,
то ще си иде босо и голо
с всичките свои и чужди вини.


АЗ СЪМ

Аз съм.
Късчета от порцелан.
Разноцветен.
Счупен.
Бледен.
Паднал на Земята.


*

Затворѝ очи.
Отворѝ очи.
Тук ли е животът?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026