Ивайло Мерджанов – The Sun Goes West Just To Die
THE SUN GOES WEST JUST TO DIE
«Хората вярват на пропагандата, даже след като е била
опроврегана с доказателства.»
Н.Чомски
сините очи косата черна татуировката на шията
юнските липи возилата от всякакъв калибър
както подобава
на страна от третия свят
родината любима която има
всевъзможни географски богатства а не може
да изхрани население с размер на средноголям град
в союза на еуропата им разпиарена
юес корпорация ала брюселл шубета
мононатриев глутамат добре
овкусено нищо атлантически боклук за бедните искам ли
Страшният съд да сложи край на експеримента разбира се
искам ли капитализма наоколо
да не вади рекламира насърчава и развива
най-гадните човешки черти пазари патологии алчност плюс
егоист риалити тип малоуменото сме успешен им разбира се искам
искам ли империята им да се обърне
в безпаметни в ледени пясъци и да не спомен остане за нея
но и соца на радиоактивната власт никога повече да
не избуява изпод реактора на историята гръмнал
искам ли червено-сините да избелеят черните да позеленеят
зелените да пожълтеят
противоборство на хиподрума във Византион
тайната история на прокопий записките от лудниците
юстиниан бе неверен във всичко а само неговата
безчовечност и сребролюбието му бяха явни
защо народ върху подобна територия не успява да
живее що годе биващо милион реклами разболяни нешънал за
на фон дер голия задник влизане в беднозоната
пука ли ми за това че си заминаваме не ми пука не успяхме те нямаха аргументи за нищо всякога медии кви агентурата
тотален новинарски слугинат за кефа на василевса
лъгаха себе си лъжеха за всичко
подконтролни корумпета на империите
продължаваш да живеш тук луд ли си
или избягалите са не по-малко луди сините лампи
бомбардираните пътища жандармите властта капитала кой
можеше да предполага
но предполагаха и организираха
оправленчювците
един път а за последно
надявам се че последното скоро идва
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026
