В безкраен филм убитият се завръща за вечеря. Земята вече не е син портокал. Вглеждаме се в космическата бездна на Беатриче Гунова.
Александър Арнаудов
ЗЕМЯТА НЕ Е ВЕЧЕ СИН ПОРТОКАЛ
Земята е син портокал
възкликна някога Пол Елюар.
Земята днес е портрет на
еднооко дете
от безименния списък с номера
на отвлечени деца.
Всеки техен орган струва
колкото струва диамантена обеца.
Триста дяволи педофили
с преплетени опашки
в сатанински кръг танцуват
около огъня на лумнала къпина.
Не беше ли по-добре
това дете да умре
да изгори в лумналия огън
и болката му да се възнесе
до ноздрата запушена на бога.
В чие лице да открия
липсващото око
на детето от портрета?
- Тази война не е наша!
Нека Земята си остане едноока!
Нека е плоска
като плосък поднос
в ръка като ос
на келнер гладко обръснат
психопат с вратовръзка
и на таблата му да се кандилка
прекроен
бъдещия наш свят.
Имаме сделка!
Несметни са подземните богатства.
Войната продължава.
А евтин е човешкият живот.
Във тази суматоха
кой детето ще потърси?
Светът гъмжи от диктатори и миротворци.
Не, не,
война все още
в истинския смисъл няма
но обещаващото е
че ако се разгърне
ще бъде Последната за нас война.
Ура!
Къде ми бе окото, Боже
вината своя не видях
Кого избрах?
Кому аз дадох власт?
Защо се скрих във залеза на самотата?
Понякога се размечтавах нощем
за една-единствена прегръдка
отдавна обещана
но гордостта ме спираше на прага
и раницата със фантазии се свличаше от раменете
и тромаво тежеше на гърдите ми
- не смея да въздъхна.
Кой бе виновникът за всичко
стиснал началото и края на въжето?
Аз ли?
Сега съм в бдение
на колене
И капвам капчици вода
с вълшебната пипета
в човчицата зинала на малка чучулига
Надявам се да оцелее
и таз година
в горещия писък на лятото.
* * *
Не ми е нужно да се вглеждам
в космическата бездна
за да прогледна
че думите загубиха
значение и смисъл
вече
на нашата Земя.
Слепците пак забравят
как неусетно отминава
облачето
живо на живота
и бързо бързо се стопява
ледената снежна топка
в ръцете топли на
дете.
Забравилите пак забравят
че са пред една и съща
неочаквано зловеща
позабравена война.
ЗА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ
или
ИЗГУБЕНАТА МАГИСТРАЛА
по Дейвид Линч
не яжте дюнери
в следобеда
на края
в безкраен филм
убитият ще се завръща
за вечеря.
ИЗПРЕВАРВАЩА НОВИНА
ОТ ЛЯТОТО НА МОЯ ЕКСТАЗ
От днес Босфора
да се именува
Беатриче,
а Дарданелите -
Гунова.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
