Спаска Гацева - Безкрайният човек

Птиците падат с прерязани ноти в гърлата. Прагът ни пази от потънали морета. Слагаме край на дъха си в поезията на Спаска Гацева.

Александър Арнаудов

Запетая

Сложих точица на дъха си.

Животът ѝ врътна

една заврънтулка.

Толкова ли съм

важна още?

*
падаха птици
някой прерязал е
всички ноти в гърлата им

*
прагът е
който ме пази
от потъналите морета

*
истина е
че съм тайна
за безкрайния човек

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020