Палми Ранчев - Ред

Времето променя реда на всичко наоколо. Бягаме без цел, защото нататък няма друго. Опитваме се да разберем себе си в текстовете на Палми Ранчев. 

Александър Арнаудов 

НАКРАТКО

На едно пребито момче
по време на протестите.

И днес същите отпадъци, политически и всякакви,
смъртоносно замърсиха душите и всичко наоколо.
С животинско настървение пребиха небесен ангел
заради огромните крила. И желанието му да лети.
Не бил истински ангел. Приличал на крилат изрод.
Копринените пера само утежнявали вината му.

ПРЕДЧУВСТВИЕТО

Харесва ми да бягам. Ей така!... Бягане без цел.
Даже не и за здраве. Имам пред себе си път.
Редя ритмично крачките. След тази с левия крак,
крачка с десния. И отново с левия. Забавлява ме
предчувствието: нататък няма да правя друго.

РЕД

Тя постоянно променя реда на всичко наоколо.
И пак го възстановява. Каквото иска да бъде.
Третото става първо, второто или четвърто,
пак стават... Да речем, шесто, седмо, девето...
И продължава: първото става второ, второто...
Не са на местата си!... И тя още ще ги размества.

ЧОВЕКЪТ С ЧЕРВЕНАТА ФАНЕЛКА

Покрай мен мина човек с мръсна червена фанелка.
Изглеждаше съвсем обикновен. И вероятно нямаше
общо с каквито и да било идеи. Идеологии. Партии.
Досещате се какво имам предвид. Или вие го имате.
Облякъл е каквото притежава: червената фанелка.
Минаваха и други хора с различни на цвят фанелки.
И ризи. Запомних само този, защото той говореше
на висок глас. Ръкомахаше. Повишаваше дръзко тон.
Другите хора също жестикулираха, гримасничеха
както и този човек с мръсната червена фанелка.
Не повишаваха гласове. Разбираха се помежду си.
Човекът с фанелката опитваше да разбере себе си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020