Ивайло Мерджанов - Съветниците на Макиавели – филм II

Нищо му няма на живота, освен, че е непоносим - твърдят съветниците на Макиавели и продължават отвъд с апокалиптичната проза на гуруто на асоциалното писане у нас - Ивайло Мерджанов.  всичко е шест– Нищо му няма на Живота – рече Пилето-дилър и смукна от наргилето, – с изключение на това, че е действителност. А тя е непоносима. младите– Да не лъжем младите – рече Костенурката-философ, – всяко поколение е изгубено поколение. зоната– Поет ли си?– Поет съм– Да си чувал за зона на самотата?– Не съм– Зоната на самотата обхваща целия свят.– Да си чувал за зона на комфорта?– Чувал съм– Поет ли си?– Поет съм: зоната ми на комфортзапочва от гроба нататък. дисиденти– Виж сега каква е ситуацията – рече Съветникът на Макиавели, – единия стигнал до президент щото бил репресиран, другия станал професор доктор vivat academia, щото също бил репресиран: въобщe голяма репресия е паднала и у двамата. einsamkeit– Знаеш ли защо хората се сдухват от самотата си? – рече Съветникът на Макиавели.– Защо?– Защото знаят, че всичко освен самотата е шибана илюзия. и тогава ще се надявам– Какво ми остава освен поезията и смъртта – депресира се Пилето-дилър.– Остава ти вечност на Любовта – усмихна се Костенурката-философ, – отдепресирай се. хуманист– Понякога животът и поезията – рече Съветникът на Макиавели, – са по-досадни и тъпи, и от телевизионна реклама.– Защо говориш така?– Защото съм хуманист във висша степен. нито е просто нито е логично– И какво става без да си намерил сродната душа, любимия човек, половинката и така нататък? – попита Макиавели.– Нищо – отвърна му Костенурката-философ, – умираш без да си ги намерил. има полза пиши си– Писането – рече Костенурката-философ, – помага да не превъртиш окончателно.– Ами ако вече си превъртял? – попита Макиавели.– Тогава те пази от това да си нормален. поет– Добре, ти си поет – рече Костенурката-Философ, – обаче кажи ми в какви думи ще облечеш мислите си, в какво изречение ще вместиш душата си, как ще се появят стиховете ти, когато любовта внезапно те спаси и сложи край на твоята скръбновечна изоставеност? А?– Това няма да стане – възрази Пилето-дилър, – струва ми се невъзможно.– Невъзможното за поетите е възможно за любовта. Мисли му, братко поет: любовта появи ли се, край на стихотворното свръхпроизводство. след теб не съм същия– Промяната на действителността трябва да включва изстрадването й – рече Костенурката-философ, – едва след това идва поезията, която не променя нищо. хумор & забава– Някои пишат стиховете си, за да падне веселба – рече Пилето-дилър, – и наистина става весело... Като на погребение. спасителната логика на тоталното безсмислие– Самият факт че абсолютно нищо няма смисъл, сам по себе си е смислен – рече Съветника на Макиавели, – тъй че имаш за какво да се хванеш, опорна точка имаш. мъдрото заключение– Когато си най-сам – заяви тъжно Пилето-дилър, въздъхна дълбоко и изпружи крачета на диванчето си, – си сам. Това е. тихомълком– Пишеш ли? – попита Костенурката.– Почти всеки ден – заяви Пилето.– А знаеш ли какво става когато създаваш шедьоври които остават незабелязани?– Какво?– Ставаш сносен поет. място човеку– Човек върви дълъг път през любовта, поезията, илюзиите, страховете, надеждата и бляновете – каза загъвайки, Пилето-дилър – за да се завърне там където му е мястото.– И къде е то? – попита Костенурката.– В отчуждението. любов любов– Ситуацията с любовта е по-зловеща от пиянството на Едгар По, Дилън Томас и Фернандо Песоа взети заедно – заяви с мрачна тъга и черна тържественост Костенурката-философ.–И какво правим? – почуди се Пилетo.– Много ясно: доливаме си. две леки определения– Поезия – каза Пилето-дилър – означава да не те очаква никой, освен празната страница.– А Философия какво е? – попита Костенурката.– Това е да не те очаква никой, въпреки изписаната страница.– И какво се случва?– Понякога си сменят местата в името на Великата Самота.– А любовта?– Тя си стои и в двата случая. един разбра– Остави го на мира – рече със съчувствена топлота и разбиране в гласа Пилето-дилър, – не го ли виждаш, че е станал поет. hopeless– Докато си безнадежден случай – рече Костенурката-философ, – за теб има надежда. Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019