Борислав Стоянов - Музей на забравата

Пробождаме очите си в музея на забравата на Борислав Стоянов.

*
Днес срещнах Рая

носеше брекети

очите й се смееха

моите също 

представих си един приятел

заклещен в село Лещен

животът е прекрасен понякога

щастието е три лимона и шепа ягоди

друг приятел самодиви го отвлякоха

помислих си, дали ще срещна Ада,

някой ден и как ли ще изглежда

дано и тя ми се усмихне изпод вежди

преди душата ми да забоде с карфица

за вечни времена

в музея на забравата

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025