Куреографията на властта не може да побере ритъма на улицата. Докато метрото потегля, недоволството набира стотици удари в минута и преминава от Богота до Минеаполис. Съзаклятници с неясно утре споделят лукса на задигнатия хайвер в стиховете на Водна Птица.
Александър Арнаудов
1.всеки път когато
куреографията на властта
може да избере жена президент
но не и авангард феминисти
2.тупалка
главата ми е дебела
hell vanilla flavour
снощи изпуснах метрото
един джойнт вместо дрямка
сърцебод сърцебод
и ново работно място
навсякъде алчни алчни щипалки
а ти
ти
си яка тупалка
ноември ще има кинти
за дръм ен бейс влака
стотици bpm
удари в минута бе
като сърцето ми совалка
докато тичам за работа
що всеки път закъснявам
дай да има вземане даване
не замразени заплати
не стълб частни пенсионни фондове
искам водата да е безплатна
училищата да не са сегрегирани
дееба таз етническа бухалка
отраснах на улица бунтовник
такъв съм си от малък
аре стига ви
(още на следващата страница...)
3.тема на броя
нека зимата на нашето недоволство
нахлуе през газа
сърбия
франция
ла пас и богота
минеаполис
непал
сапатистите в югоизточно мексико
движението без земя бразилия
мандела малкълм екс и молотов
социални центрове
кооперативни бизнеси
комунални кухни
черни блокове
антифашисти
нека
4.ежедневие
за жалост не можем да се съревноваваме с богатите по крадене
но те никога няма да разберат романтиката на лукса
как ядем задигнат хайвер и сирене
съзаклятниците с неясно утре
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
