Виолета Кунева - Остава тъмнина

Тъмнината на света ни посреща като царе или престъпници. Нямаме шанс да се спасим пред фотоклетките на Виолета Кунева.

*
изкачваме се 
по мрачното стълбище
на всеки етаж 
фотоклетките се включват
и ни посрещат като царе 
или престъпници
използваме тези проблясъци 
за да се възгордеем
че умеем да будим светлината
макар че след нас отново 
остава тъмнина

*

ела 

макар че забравих накъде вървя

нямах представа че посоките на света
не са четири а толкова повече

колкото по-голямо е привличането
и шансът да се изгубим става огромен

любовта без никакви скрупули
ни води нанякъде с вързани очи
и само неподкупният предател – сърцето
ми дава знак скришом че си до мен

ФАР НА ХОРИЗОНТА

ще станем ли по-жестоки към себе си 
когато с навлизането в тъмнината
заобикалящото изгуби власт над нас
и само ние ще си бъдем господари

дали да погледна отблизо
твоето пълно с непознати думи и белези ядро
което с узряването на смелостта ми
свети все по-ярко
и вече няма шанс да се спася
като го изгубя от поглед

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024