Виолета Бончева - До другия живот

Сънищата са оцветени различно. Улавяме момента в сетивата си. Гледаме синевата горе и бездната долу в стиховете на Виолета Бончева.

Александър Арнаудов

ОЦВЕТЕНИ РАЗЛИЧНО  са сънищата
и бързината им е космическа.
Протягаш сетивата си,
за да уловиш момента
на забравени  фантазии,
които те свързват с бленувани
приятелства
и преходи вселенски,
с внезапното усещане за сбъднати възторзи
и с кръгове от следващия ти живот
които  все прииждат  в  розово.
И се увличаш да сънуваш,
дори наяве,
и тогава
дъхът на прегоряло
не е отблъскващ
и неговият дим изцяло
наподобява 
снежнобяло.

АКО ЗАСТАНЕШ СРЕЩУ ОГЛЕДАЛОТО –
ще уловиш ли истинската своя  същност?
Ще можеш ли  да вникнеш
до дъното на свитите  зеници,
в които трябва да прочетеш написаното?
Само десет са законите на свободата –
едно, като стрела в посока „синьо”
и нула – като безкрайна  елипса
на някоя лагуна.
Поемаш въздух тъй дълбоко,
че когато го издишваш
морен  пламък да угасва
в  мократа ти шепа.
След  стоновете  тежки на съдбата,
заплетени във  корени дълбоки, 
ще можеш да осмислиш 
синевата Горе
и бездната Долу.

ГРАДИНАТА, която разкопаваш,
оплетена е в слез и лобода влечаща.
Недей опъва вените си,
ако не си отгледал в себе си
търпение.
Молитва само не може да докара
пресен дъжд
и никой философ не къса плод
от мислите си  само,
преди да  е уверен,
че  е намерил
смисъла.
Къде ли всъщност е написано,
че вятърът е този,
който може да раздуха
безплодната фантазия
и да  подкара Аз-ът ти
след стъпките на някой просяк
на път за ада?

В МИР ДА ПОЧИВАШ можеш
и докато си жив,
на едно килимче тясно,
като будист,
ще чакаш да узреят смокините,
да ти носят житни зърна мравките,
и вода от дъжда да събираш
на дървото в хралупата.
Без да напъваш слабините си –
ще раждаш мъдри приказки,
разказани от плъхове и маймуни.
Свари им овесена каша
и се помоли в храма им бос,
после изпей „многая лета”,
акустиката е брилянтна
и дълго ехото
до  Другия живот.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021