Стоян В. Владов - Пътища доникъде

Духаме супата в закусвалнята на модерното изкуство. Хонарарът се плаща на строфа, за да не останем обречени на забрава. Сюрреализмът е самоубийство в думите на Стоян В. Владов.

Александър Арнаудов

Среща

Стоя
в твойта пещера.

Сумрак
е, направо тъмно е.

Таз светлинка,
това ли си ти -
покажи
или аз
да вървя
сега оттук
при доктора,
приятеля
психиатър,
гледащ ябълки в хола.

Ти,
който отиде
толкова далече
и
аз,
извървял досега
всички пътища
доникъде.

Ти,
живял толкова
дълго
и творил светлина
и
аз -
може би
по средата
на живот,
достоен за
порнодрама.

Ти -
светлина,
която мръдна
усмихнато.

Говориш ми,
Иване,
български магеснико
и християнски светецо.

Ти,
безсребърнико
и многокнижнико
и
аз -
сребролюбецът
и невещият
в делата духовни.

Свети Иван
се смее.

Свети Иван Рилски
е
малката
светлина
срещу мен
в пещерата.

Смее се
и
ме
подканва
към дупката,
многолетно
чистила греховете.

Отдолу иде
/не
е
Илия/
а група японци,
апаратно щракащи.
След тях
двойка красива -
усмихнати деца
български.

И
тях
ли ще срещнеш, Иване,
и
на тях
ли ще продумаш?
Не те е страх
от светкавиците,
очароваш се
от мълчанието
на цъфналите
вишни
в полите на
планините
Хагуро и Ашигара.
Ще
ги
питаш ли, Иване,
за снежните
склонове на
вулкана Миоко?
Виж ги,
строши ли са си
краката
от ходене и дошли
при
теб,
тук, в
Рилската пустош.

Пак се усмихваш загадъчно.
На
влюбената двойка,
нали?

- Ебати катеренето,
ебати и дупката, значи! -
каза
момчето.

Ей,
Иване!
Къде отлетя?...

КАПКА СЮРРЕАЛИЗЪМ

ГОВОРИ МИ БРЕТОНЕ
КАЖИ СИ ПРИКАЗКАТА АРАГОНЕ
И ТИ ДАЛИ МИ НАРИСУВАЙ
ОТКРАДНАТАТАТА СЕКУНДА НЕЖНОСТ
ЛАМАРЕ ЗАПУШИ СИ УСТАТА
МАРАНГОЗОВ – ТВОИТЕ
„ХУЛИГАНСКИ ЕЛЕГИИ”
СА ПО-ВЕЛИКИ ДОРИ
ОТ ШЕПА БОЖЕСТВЕНИ ЛАЙНА
НО ДОРИ И ДЪЖДА НА АРАГОН НЕ БИ
СПРЯЛ МИСЛИТЕ
ЗА ПАПАГАЛА
САМОУБИЕЦ НА НЕЗВАЛ
(АПРОПО)
ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ МАЯКОВСКИ
ИЗМИСЛИ
ПОЕТИЧНАТА

   С

     Т

        Ъ

           Л

              Б

                И

                  Ц

                    А

ЗАЩОТО МУ ПЛАЩАЛИ НА СТРОФА
Е ЗА КАКВА ПОЕЗИЯ МИ ГОВОРИТЕ
НЕЩАСТНИЦИ НЕДНИ
ВЕЛИК СЮРРРЕАЛИСТ И НИКАКЪВ ФУТБОЛИСТ
ВИ КАЗА
„ДУХАЙТЕ  СУПАТА”
ТУЙ ЩЕ ДА Е ЦЕНТЪРА НА ИЗКУСТВОТО - МОДЕРНОТО
ЦИЦИ ИЗКУСТВЕНИ
ПЕНИСИ СИЛИКОНОВИ
ФИЛМИ МНОГОМИЛИОННИ
И НИТО КАПКА СПОМЕН ЗА
РОБЕРТ ДЕСНОС И НЕГОВИТЕ
„ДЪРВЕТА”
Е ТОЙ ПОНЕ СЕ СПАСИ В КОНЦЛАГЕРА -
ОСЪДЕН НА НЕЗАБРАВА

Из „Малки парчетии”

*
Усмивката е нещо странно -
като Христос,
разпъван хиляди години.

*
Шепотът на мравките поражда радост
така прекрасно, страстно,
убивана от разум хладен.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023