Стефания Милева - Знаме

Вечността е въртележка. Тъгата не знае, защо се е родила. Губим невиността си на фронта на думите на Стефания Милева.

Александър Арнаудов

*
Вечността е въртележка
и аз в нея
безначално
безкрайно
до изгубване на невинността

*
Аз съм
всяка капка кръв
по пръстите ти
докато воюваш
за мен
като за трофейно знаме

*
Тъгата
на 20-годишния фронтовак
не знае
за какво е роден
и защо
трябва да умре

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022

Previous
Previous

Весислава Савова - Безцветно

Next
Next

Диляна Велева - На задната страна на клепачите