Стефания Милева – Погребаните разстояния

Докато заспим в живота и се събудим никъде, детските ни сърца галят небето с пръсти на старица. В разлома на пречупеното време думите на Стефания Милева възкръсват като погребани разстояния и блестят като ножове.

***
Колко време мина
още те обича
детското ми сърчице
снимката е млада
все по-малко си приличам
сто по сто луни
изгряха между нас
сто по сто зорници
колко съм порасла
татко
избелялото ти чело
милвам
с пръсти на старица

Бог

те подарява
на някого
а той се радва
че получава
играчка

***
Водата в потока
бърза
жадна
за нещо някъде...


***
В разлома
на пречупеното време
ще останат
погребаните разстояния
и блясъкът от ножа
на моето мълчание
когато се изгубя
в упорството
на твоята любов

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024