Стефания Милева – Микрон

Дните се търкалят бавно и тихо. Сърцето изстива. Слънцето се преструва, че не си тръгва от есента на Стефания Милева.

Александър Арнаудов

*
След всеки залез

сърцето ми

изстива

по един микрон

*
Слънцето се преструва

че не си тръгва

че не бърза

през девет земи в десета

Дъждът с дъга ме залъгва

притисната неусетно

между два облака

Светлината се разплаква

Вятърът чупи огледалата

на локвите

Есен ляга в краката ми

като мокро куче

избяга Лятото

и как търпеливо да го чакам

не ме научи

*
Концентричните кръгове

все по-широки

осмислят самотата

на езерното време

камъчето

е притихнало на дъното

под сянката на спяща риба

есенната светлина

мени цветовете

на успокоената вода

очите се събуждат

нищо не е било

*
Дните

все по-тихи

бавно се търкалят

кехлибарени билюри

по грапавината на оставащото време

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025