Стефан Иванов - България
Върви обяснявай, че нямаш апартамент, астеорид и парцел на луната. Джобовете ти преливат от семки и диаманти. Стефан Иванов окраде България в септемврийската публикация на Чалга Армагедона
Александър Арнаудов
некролог на българския смисъл
збогом
лека ти прост
почивай в мор
от родините
*
върви обяснявай че нямаш апартамент
астерoид и парцел на луната
и не окраде майка българия
която ти е татковина сестра и бащиния
докато джобовете ти преливат
от слънчогледови семки и диаманти
българия
луда
замръзнала
изядена от кучета
мъртва
*
преди няколко дни в трамвая
човек едър и висок си седи
надул си е чалга на телефона
дъни в целия трамвай
всички мълчат
в един момент не издържах
отидох и му казах да си спре музиката
той ме гледа изпитателно
казвам му не ме гледай а я спирай
спря я
и ми каза
ако ми дадеш десет лева
ще сляза от трамвая
всички мълчат
нито слезе
нито пусна музиката
нито му дадох пари
нито някой каза нещо
затова тука е така
тук сме
един човек се превърна
в мъгла пред очите ми
друг в прах в очите
трети във вятър и отчуждение
четвърти в самоубийство
пети в банка
шести в предателство
седми в диван на който сяда лъжата
осми в празненство за рожден ден
на щастливи престъпници
и така нататък
някои се превърнаха в делириум
други във вирус
продължавам да се оглеждам
за приятелите си
бяха тук допреди малко
откривам ги понякога
на площада
или
в дъгата
малко преди да се разсее
в разбуждаща се котка
и в едновременното излитане
на стотици гълъби
когато се усетят застрашени
от невидима
за някои
ръка
*
не може повече така
постарому
баби да си ядат обувките от глад
да гълтат копчета вместо хапчета
гетата в центъра и периферията
да умират изоставени
сгърчени като пилета и норки
набутани в килии
моловете да цъфтят с промоции
и модата да продължава да бъде затворени очи
вперени в успех
собствен разбира се
не на някой друг
не на бабите
бивши майки
настоящи гледачки не на бебета
а на агонизиращи облаци и дядовци
толкова затворени очи затворени души
водени от обиграност
като течност
придобиват формата необходима за момента
да се лъже е нормално
да не си себе си е нормално
какво е себе си и без това
е задача с повишена трудност
както казва учебникът по математика на живота
но себе си може и да не е
да не спираш да крадеш
и да представяш нелицеприятното живеене
в тази страна
граничещо с мудно или скоротечно умиране
за луксозен бутиков артикул
предизвикващ умиление
искам да помоля някой
но не знам кого
да не романтизира хаоса и убийството на тази страна
и на жителите ѝ
това не е нещо сантиментално
отдавна вече не е смешно
не е и красиво
повод за гняв е
това е смърт
казвам това защото
искам бабите да разказват
своите истории на неродените внуци
искам да правят сироп от люляк
искам да се смеят и да отпиват глътка ракия
с други баби
и да си хортуват и разказват смешки
не искам да ги гледам
в трамвая на улицата по опашките в магазините
как са ходещ некролог
и бастун им е
погълналото ги мълчание
на неизразима мъка и неназовима болка
има и такива които от година и половина
си стоят вкъщи
но вкъщи ли е домът когато е затвор
искам смеха им
искам да чуя подигравките им към властта
искам да видя радостта им от слънцето
и да хапна от кекса на мъдростта им
ще спра сега с желанията и обвиненията
еднакво лесни и невъзможни
само ще повторя наум
не може повече така
постарому
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023
