Семин Илияз - Монументално изследване

Семин Илияз е роден през 2000 г. Завършва бакалавърска степен по специална педагогика (2023 г.) в Педагогическия факултет и магистърска степен по турска филология — лингвистика и превод (2025 г.) във Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Понастоящем е докторант в Катедрата по турски език и литература към Шуменския университет. Участва в ателие по творческо писане (2025 г.), организирано от Съюза на турските писатели в Анкара, Турция. Участва и в ателие по творческо писане (2026), организирано от Българско-турския литературен клуб в Пловдив под ръководството на д-р Азиз Шакир-Таш. Има публикувани текстове на турски език в списание “Небет тепе”. Твори на два езика — български и турски.


МОНУМЕНТАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ

в един тежък следобед,

в стая, побираща всички ненужни предмети

(съчетава еклектичен дизайн)

седиш на стол, скърцащ при всяко мърдане,

сричаш поредната притча,

предъвкваш я с мерзост до наизустяване

и със смугла кожа копнееш за още едно лято.

тишината ти е монументално изследване,

което води до извода, че ти нямаш глас.

не можеш и да го бутилираш,

а и килерът ти не е толкова голям.

пъхаш пръсти през ребрата

и отваряш сърцето си.

то прошепва с твоя глас,

не бях аз,

не съм аз,

няма и да съм аз.


EТИКЕТИ

визуализирай корицата на Метаморфозата,

(есента на 1915-а)

дори и самият Кафка не успя

да отстрани насекомото.

та ти чувстваш кафкианска вина?

според хлебарките имаш шанс с чеховата пушка,

щом е на сцената — тя трябва да гръмне.

а книгите са грехове 

и музиката е работа на Дявола.

беше наклеветен още привечер,

(лятната ваканция на 2007-а)

когато не можеше да погледнеш 

през призмата на Яга,

но носеше кичозни обувки —

скриваше кокошите крака

и влачеше торбата с бонбони като Торбалан.

кой е антагонистът, когато липсва протагонист?

сега осъзнаваш, 

че прилепналите по теб етикети

са по-дълготрайни от лепенките 

с твърдите дъвки като камък.

одират кожата ти — връщаш лентата назад,

(скучната зима на 2008-а)

изведнъж снегът се превръща в мартеница,

вашите колят овен за байрама.

откога в двора има два овена?

единия вече не е сред живите,

другия гледа с жълт етикет на ухото.


АНАТОМИЯ НА АВГУСТ

разцепваш сочната смокиня на две,

точно като нас —

с красота тя узрява навътре.

щом вкусиш от нея,

не знам с колко нюанса потъмняваме,

но август и кожата ни са тонирани в сепия.

дори седефените ти мъниста се сливат без съмнения,

а Хелиос скрива слънчевите лъчи до отма̀ла

и трие сенките, които ни подсказват кои сме.

нека да не си знаем имената,

искам да забравя своето и да ме наричаш август —

стожер на хиляди любови,

готови да се срутят до основи.

ще се държим за ръце точно четири седмици,

на петата — ще сме наследници,

нямащи какво да си вземат от лятото.

запушим ли уши, отекват пенести вълни,

затворим ли очи —

по изгорелите ни рамене морска сол блести.

ще те наричам август,

напук на длъжника септември,

пазещ нашата енигма с портиери —

гнили смокини.


ИЗ СПОМЕНИТЕ НА ДЕТСТВОТО

на стари приятели

все още помня въжето по дървото,

уж люлка — оказа се смърт за крехкото клонче,

помня първия огън, запален от нас,

(две кутии кибрит, изхарчени за половин час)

помня изгорелите кебапчета, 

с вкус на въглища,

помня калта по гумите на колелата ни

и дъжда, окъпал ни до залез слънце,

помня направения компромис,

заради това, че не ме бива във футбола,

(и проклетия автогол)

(и фаталния удар на топката по корема)

(и вкуса на тревата след бития шут)

помня черешите, откраднати от градината,

на който и да е съсед,

помня ледените сокчета,

(никога не съм успял да изхрускам леда)

помня палатката, построена за един следобед

и разрушена на следващата сутрин,

единствено искам да забравя факта,

че има вероятност вие да не ме помните.


УКАЗАНИЕ ЗА ГОСТИТЕ

на входната ми врата ще закача табелка:

звънецът не работи,

опитай с тоновете на сърцето си.

а изтривалката ще подскаже:

не си мисли, че всяка къща 

е дом.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026

Next
Next

Пейтън Уийл - Шибаната Коледа