Радослав Христов – Американски Прелести
Америка ни гледа с очите на ангел и фалшиви, но хубави гърди. Смисълът е в космоса или в нищото на Радослав Христов.
Александър Арнаудов
Американски прелести
Строга американска мацка
ме гледа с очите на ангел.
Боже, това не може да е грях!
Наредили сме се на опашка, за да
погледнем красивата й рокля,
от която прозират гърдите й–
фалшиви, но хубави гърди.
Научихме се, че като върти задника
си покрай нас–ние трябва да викаме
като маймуни. Ние сме слаби мъже.
Силните мъже ни се присмиват
(вече рядко, защото силните мъже ги прибраха
по затвори, лудници и гробища)
Ние сме слаби мъже, не ни интересува,
че този ангел ни се присмива.
Докато треперим над нейната кожа–
група чикиджии плюнчещи се над
позеленялата суха банкнота.
Тя хвърля огън по земите на изток.
Земите, откъдето идва шекера
и децата все по-рядко се смеят.
От философията разбрах, че съм загубеняк
(Опит за систематизиране)
Понякога свирепо, в други дни
като охлюв пълзейки по корем.
Животът доказва безотказно,
че е едно хвърчащо
в космоса или
нищото–
противоречие.
Нищо не помня
Без теб небето пак е мрамор,
няма синьо, студен похлупак.
Без теб сърцето е сиво
и с теб пак бе сиво,
но туптеше в гърлото
и помня беше смешно–
как окото ми се пълнеше
с вода.
Ако не можех да казвам обичам те
Ако не можех да казвам обичам те
в такъв ад–бих се превърнал в съвременен художник
(от онези лигльовци, които се водят от чувствата си
и само прахосват материал).
Продължително ще отлагам най-великия си шедьовър,
бих те лъгал, че работя здраво
и че нямам проблеми с алкохола.
Когато се разболея от времето
бих ти признал, че
винаги съм бил страхлив и посредствен.
И в един съдбоносен ден, поредният,
в който не мога да ти кажа, че те обичам,
а трябва да се съобразявам с някакви лиготии
и лоши картини (и стихове)
бих ти написал кратко:
"Ти си прекрасна и в това ми е проблемът."
След което бих си пръснал тиквата,
но това е подробност.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026
