Николай Бойков – Пипнати стихотвореси
Пипнати стихотвореси на Яница Радева, с благодарност за едни разговори, благодарение на които изникнаха тези стихотвореси, пипнати варианти на вече загубени оригинали от неизлизалата, но печелила награда стихосбирка Енарей. Яница, тази яка мадама, но не е онази яка мадама, дето се мисли за неяка, ми каза, ми пипни ги отново, както Георги Господинов ми каза, че щял да пипне един препис по негово стихотворение, че героинята в онзи препис, няма да бъде с дълбока пудка, а с тясна, и беше прав.
на Пламен Дойнов
Ти помниш ли морето и машините?
И онзи див копнеж по Фамагуста?
И вятъра в полите на Поли?
И даровете на Дара, данайските?
И булките алени и болките алени?
Но ти си директор на водопад,
тоест ректор.
И знаеш, при извора със ивата
те чака самодивата?
На Бойко Пенчев
Ще ни оплитат със косите си
косачките носачките и костите
ще ни гостуват по приютите
бездомни стихове
и азбучни молитви
по текстовете си ще се познаем
на йордан ефтимов
каква е тази баница
каква е таз бабаница
и ани ли е или яница
и думи ли са или глуми
змията
гламава ли е или пък змея
и кой последен ще се смее
на хляб и ножа и свинеца
нощици са душите ни
хем душни, хем благодушни
хляб са душите ни
хляб са ушите ни
хляб са шитите шестоъгълници
по шинелите
шашнато шишкано шикалканя
ефтин съм ефтин съм ефтин съм
втори край
няма край
трети край
Агнетата излочиха локвите край Йордан
ние оплюскахме агнетата
на герги господинов
о, антологията
о, недокоснат от човешки ръце
о, черешката и чешката
връзка и превръзка
всичко цена си има
о, жените на писателите
хем писатели хем жени
от малки желали да станат писатели
а станали едни спомощесвувателки
други гъски заспали
трети учени ученки
четвърти се преселили на небето
като гъските на Мери Олевер
сега не ѝ помня името
но ректора тоест редактора
ще го оправи
като му дойде времето
пети станали на баници
от четене и ебанье
шести патки с пудки
падащи си по пудки с патки
абе какви ги говоря
ще има работа редактора
и той една света боза ненапита
на да свърши най-сетне стихотвореса
щото иде твореца
и работа ни чака
призори, когато се развиделяваше и птици пропяваха
5.25. 2026, завършено в 5.53
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026
