Невена Борисова – Тревопасните

Кожата ни е бронзова като тази на Кенеди. Ловуваме като тревопасни хищници в райската градина на Невена Борисова.

Тревопасните

То е толкова дребно -
едва забележимо.
И все те пробожда, все нещо го боли,
все се мърда и извива.
Държи се почти като малко зверче.

Бих го сравнила с невестулка,
но тя била хищник.
А то е нещо тревопасно
и избягва хищници.
Още отдалеч усеща зверовете
и се крие.
Понякога вижда пораженията
и не може да проумее:
ето, тук, разкървавено е сърцето на
отдавнашна приятелка от детството,
дотолкова, че само е станало звяр
и не можеш да я разпознаеш.

Имало няколко стратегии -
да се движиш на стада,
да бягаш бързо,
да се криеш във хралупи,
да си вечно напрегнат,
дори и по време на паша,
или ти самият да
наподобяваш хищник.
Какво се прави обаче, ако
нищо от това не ти се отдава.
Ще се криеш ли, малко сърце?

Ще душиш ли вечно наоколо,
докато почти незабележимите
вибрации на земята се усилват.

А дали твоето пасбище не е вече
отдавна затворен кръг?

Бронзова епоха
 
На земята камбаните
оповестяваха дълго края на епохата,
в която всички бяха сивкаво-сини.
Новите хора са с бронзова кожа,
почти като тази на Кенеди,
не злоупотребяват с храненето,
отглеждат телата си
без капка излишен пигмент
и запаметяват с невероятна скорост
най-добрите афоризми.
Това е общото настроение,
омиротворение на истеричното -
малко преди бунтовниците да скъсат
големите кабели под земята.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025