Митко Ламбов - Ловджийско куче

Кацаме в снежните полета. Детството ни съпровожда. Митко Ламбов е отвъд хълма на хоризонта.

Александър Арнаудов

1

Наистина ли умря,
за да се преродиш,
а остави тялото си,
за да го оплачем и възпеем?

Наистина ли очакваш
да се завърнеш
от небесните пътеки
към светилища на птици?

Наистина ли отново ще кацнеш в снежните полета
без вътрешно гнездо,
без бавните учения?

Наистина ли усети
празнотата на света
преди майчиния глас да порасне в приспивна песен?

Наистина ли се възнасяш като пара от водопад,
който се оглежда в своето осъзнато безсмъртие?

Наистина ли си спящ лъв, съпроводил ме в детството
и спомена ли те, гласът ми
изчезва, а очите се пълнят?

2

Не ме слушай, че
отвъд хълма на хоризонта
тъгата покълва
в корените на нощта.
Неистово желана
е от океана на самотата.
А надгробната плоча
на родителите е сал,
но изцерява без думи.

Не ме слушай, аз съм
вечно будният луд, който
разобличава хуманизма
на инфантилното общество,
обяздва тишината
без брутални убедености
и портретира догонването - ловджийско куче
е човечеството.

Не ме слушай, че съм дърво
със сянка от птици
и протягам клони,
за да те прегърна,
че величието на смирената
природа е волен страдалец.
Живеем в един и същи сън.
Вятърът ни носи
в споделена песен
и не е важно, кой ще я чуе или кого ще възпеем.

Не слушай тихия копнеж
от настроения, но чуй
зашеметяващата дълбочина и божествената истина
в сърцето си.

3

Продължавам да обичам
и чувствам, което казвам.

Продължавам да се боря,
за да остана добър човек.

Продължавам да търся,
не спирам и не се предавам.

И предавам опита с кураж
на урната с възтежко Сбогом

… от смирената любов
в едно добродетелно писмо.

4

Осинових баща си,
майка ми да продължи.

Вярвам,
че той се разби в скалите,
за да премина аз и полетя.
Вярвам,
че се зари в пръстта,
за да се въздигна.
Вярвам,
че всичко що пося
в прегръдката ми - покълна.
Вярвам, че ми иззида
от своите минути уют.
Ясно виждам как още
раста на неговото коляно,
а дъщеря ми как
събува пантофите му.
Но щом галя със сълзи
пресъхналите му устни,
тук е, не си е заминал
жаден от този свят.

Осинових и мама,
вдъхновен от децата си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023