Мирослава Панайотова – Швейцария
Ранното затопляне уби зимата и оптимизма ни. Хората ще станат други в апокалиптичната география на Мирослава Панайотова.
***
Оптимизмът ми е на изчакване.
Падат
цветовете
на дърветата.
Земята плаче.
Ранното затопляне уби плода.
***
Дали мълчание цари
във цялата държава,
дали обичат само чалгата
и всяка друга крава?
За първото не мога
да кажа, че е вярно,
но второто е даже
от него по-коварно.
ПОДОБНО ЧУВСТВО
Чета това стихотворение
и в мен изниква спомен
за град, където чаках влак,
за улица зад гарата и път.
Събужда се усещането за пътуване,
за пейки сред градината до гарата,
за времето преди около сто години.
Изпитвали ли сте подобно чувство?
ХОРАТА ЩЕ СТАНАТ ДРУГИ
Хората ще станат други
само след столетия.
Ще говорят вместо тях устройства,
сложени в устата.
От сърцата ще направят шкафчета
с малки закачалки:
първо,
второ,
трето
и последно.
Твоята човешка дума
ще я трият с гума.
Хората ще станат други само след...
СЪН
Ням дол и нощ, гора и хълм,
беззвезден мрак и необят,
една пътека и дете.
Дете, което свети.
По пътя тръгнало бе то
и стигнало само далече,
то питаше нощта в деня,
в деня откриваше нощта.
Преливаше неуловимото
в света на сенките, в познатото.
Дъхът на въздуха бе сладък,
възглавницата бе сироп,
а думите не съществуваха,
цареше интуиция.
Денят отблъскваше нощта,
а тя по своему ревнива,
закриваше с ръка очи,
простора с мигли свиваше.
Животните я проследяваха,
а после се стопяваха.
Следите им след тях оставаха
и в облак се внедряваха.
В съня играеха светкавици,
вълнуваха се мълнии,
земята сънна жадно дишаше,
а сводът беше нисък,
полето в буря се премяташе,
а после се изтягаше,
тревата никнеше с възторг,
а цветовете лумваха,
щурците пееха пак в хор,
земята ги предумваше...
ЕДНА ПРИЯТЕЛКА
Една приятелка спря да яде
Не вдига телефона
Не отваря вратата
Може би избира Швейцария
Вместо България
Вместо Благодаря
Физически е добре
Никой не може да ми помогне казва
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025
