Сърцето губи формата си като първия сняг. Събираме пакети от Амазон в преспите. Живеем в мастилото по картичките на Мая Данева.
Александър Арнаудов
*
първи сняг
сърцето по капучиното
губи формата си
*
предколедна вечер…
между преспите
пакет на Амазон
*
коледни елхи
продавачът показва
обинтования си пръст
*
обяснение без факти…
вареното ми яйце по-рохко
от друг път
*
отново снежен вятър
влизам, излизам, влизам
в същото кафене
*
усещам присъствието ти
през мастилото…
коледна картичка
*
порязан пръст
гласът на един от мъжете
край дядовото прасе
*
разправия по Коледа
и татко, и аз
с кални ботуши
*
лунен сърп…
дъщеря ми показва
своя Insta профил
*
мама…
една картичка по-малко
за рождения ми ден
*
кална седмица
стъпките на котката
разпарчатяват двора
*
повишени цени
пакетът с кори за баница
малко по-лек
*
претъпкано метро
непознат мъж с усмивка
на съученик
*
новогодишна вечер
три мариновани херинги
за нас и за котката
*
сняг, дъжд, сняг
Нова Година
дъжд, сняг, дъжд
*
в шапката на просяка
моето увито парче
от баницата с късмети
*
дълбока зима
татко облича втори пуловер
върху първия
*
коричка от стар сняг…
напомням ми, че забравих
да те забравя
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
