Марио Савчев - Пашкул

Марио Савчев е възпитаник на 91. Немска езикова гимназия в София. Чете на пет езика, но пише поезия само на един. През 2019 г. заминава за Ерланген, Германия, където завършва бакалавър по история на изкуството.

От 2021 г. работи в Института по история на изкуството към Friedrich-Alexander-Universität Erlangen-Nürnberg. 3aнuмaвa се с научна и преподавателска дейност.

От 2023 г. следва медицина в същия университет. Интересува се от интердисциплинарни изследвания в областта на невроестетиката и еволюционната психология на човешките възприятия.

Печелил e много поетични конкурси, има публикации в литературни вестници и антологии.

През 2024 г. печели Голямата награда в десетото издание на Националния литературен конкурс "Море" – Бургас, на което дължи издаването на дебютната си стихосбирка „Вселената в очите ти“.

През март 2026 г. на Националния конкурс за поетична книга „Христо Фотев“ стихосбирката „Вселената в очите ти“ беше в петицата на номинираните книги и получи съпъстващо на Голямата награда отличие. Тя бе отбелязана като „изключително успешен дебют“, заради „невероятното умение научните достижения да бъдат поставени в основата на нови поетически виждания за съдбата на човечеството; за преплитането на силната емпатия към човешките същества с усещането за потопеност в „неоспоримата империя на болката“ и предположението, че навярно тази емпатия „има обхват“, а „докато Вселената тайно расте, учебниците по астрономия от 21 век“ вероятно трябва да се търсят на рафта с религиозни текстове; за усъмняването дали човечеството вярва на мъртвото мастило или на живите букви; заради споделената тревога какво би станало, ако учените задействат симулация, при която „всяка капчица светлина“ бъде изстискана, или като съвременна Мери Шели превърнат ИИ в нов Франкенщайн, който замахва към създателя си, без никой да разбере дали е убил него или паячето в косите му; за въздействащата комуникация с читателите чрез ярки, визионерски, интелигентни и чувствителни стихове/мнение на националното жури/.

НЕ СЕ СТРЯСКАЙ, НО СИ ЖИВ
не се стряскай, но си жив
и ти даде живот
на цялата вселена
твоето съзнание раздели
морето от брега
дъжда от небето
планетата от нейната атмосфера
ти постави граници
между иначе безлични атоми
в твоите очи
материята се оглежда
твоят език
дава душа на солта
и на поезията
да, падащите дървета
не издават звук
ако няма ухо да ги чуе
и листата не пожълтяват наесен
без мозък, халюциниращ цветовете
не съществува светът
извън нашите хрупкави черепи
светът е само път
между моето
и твоето съзнание

ПАШКУЛ
запуши уши
със слушалки, скрий очи
зад VR-очила
сроди уста с микрофон
нахлузи втората си кожа –
почувствай студ, почувствай болка,
пясък, вулкан и градушка
по скритата отдолу, уязвима голота.
вземи в ръце контролерите
стъпи на бягащата пътека
и пробягай милиарди животи
потопи се
в непорочно заченал океан
поздрави дядо си Лука
със спонтанна целувка
пожелай му успех
през седем масови измирания
дръж му ръката,
докато му израстват крила, нокти, глава
и други инструменти за неумиране.
сбогувайте се за кратко –
дъщеря му те вика на вечеря.
вика те, но теб от векове те няма
ти си останал
жилка между зъбите на тиранозавър,
топла кръв по съскащите люспи на титанобоа,
писък в щипките на йекелоптер.
увисваш на кабел от тавана
не бой се
трае сякаш секунди
после пашкулът ти дава накъсо
разпукваш се
за нов живот

ВСЕЛЕНАТА В ОЧИТЕ ТИ
изучавам те внимателно
очите ти са почти безкрайни, когато четеш
в тях свети малък правоъгълник
вгледам ли се,
ще разпозная страница от „Хамлет“
ще видя далматински редове
букви
като сенчести окопи
в глухите полета на листа;
ще видя стъклопис от пигменти
и джунглата на техните молекули.
по-навътре сякаш всичко изчезва
дълго ще се взирам в празнотата на очите ти
докато открия мъглявина на отразен атом
а после и още няколко
милиарда себеподобни
самотно вибриращи в космоса
атоми. но чии са те –
на Млечния път
или на Земята,
или на твоите очи, на книгата, на страницата,
на мъртвото мастило, на живите букви,
на Шекспир, на Хамлет,
на моите стрелящи в упор неврони?
изучавам те внимателно
за да разбера цялата вселена.
очите ти са почти безкрайни, когато четеш
питам се
съществуваш ли наистина?
или си просто буква
в нечие
четящо
око

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026