Максим Бородин - В началото на века

Максим Александрович Бородин, украински поет, е роден на 15.02.1973 г. в град Днепропетровск, Украинска ССР, СССР. Завършил е Приднепровската държавна академия за строителство и архитектура. Инженер-строител, кандидат на техническите науки (2002). Пише предимно на руски език. Съосновател и съредактор на днепропетровския самиздат-алманах «СТЫХ». Негови творби са публикувани в сп. «Арион», «Воздух», «Дети Ра», «©оюз Писателей», «Черновик», «Новый мир», «Волга», «НАШ», «Артикль», «Футурум АРТ», «Новая Юность», «Крещатик», електронното списание TextOnly, альманасите «Илья», «Вавилон», «Журнал ПОэтов», «Девятый сфинкс», антологии и др. Автор на стихосбирките «Правила ближнего боя» (2005), «Никакой анестезии» (2007), «Париж» (2007), «Свободный стих как ошибочная доктрина западной демократии» (2010), «2013» (2014). Превеждан на украински (Сергей Жадан), италиански, български и полски езици. Участник в международния фестивал «Биеннале поэтов в Москве» (2005), фестивалите «Киевские лавры» (2006, 2007), «Харьковская баррикада» (2007). Лауреат на литературната награда «Международная отметина имени отца русского футуризма Давида Бурлюка» (2007). Живее и работи в Днепропетровск.

*
в началото на века

винаги става нещо шибано

я извънземни

я война

я земетресение

като ползватели

ние трябва да се присъединим

към тази мрежа

на отчаянието и болката

ангел «23456» марширува на екрана

ангел «000001» изчука един каб

Бог «232425» напуска чата

зарязва играта

Саша от Магдалиновка събира средства за РЕБ*

трябват спешно до вторник

момчета

това ни е първа задача

а аз повече не мога

да вярвам

че вселената

е някаква логична субстанция

където главните герои доживяват до края на света

превъртете видеото на втората половина на века

може там

някой да обясни

защо

птиците

летят почти по един и същи маршрут

сякаш искат да проверят

дали е станало по-добре

в сравнение

с миналата есен

*РЕБ - система за радиоелектронна борба – бел.прев.

*
изберете ни нов Бог

този е твърде досаден

като отпуска на почивна станция на металургичен комбинат

всичко е предсказуемо

утрото

закуската

телевизора

злото побеждава

войната продължава

изберете ни нов Бог

може старият вече да не разбира какво става

може да бърка пролетта с есента

както бърка в мрака живота и смъртта

или горещата и студената вода

в дървения душ на плажа

някой ми пише всеки ден

обичам те

но честно казано

направо се побърквам

защото не знам

за какво съм му притрябвал на Бога

Превод: Румен Шомов

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025