Лъчезар Лозанов - Хоризонтът на неопределеността

Хоризонтът напуска пейзажа. Икономиката се препъва в квантовата физика. Измиваме света и смъртта с разума на Лъчезар Лозанов.
Александър Арнаудов

Разни хоризонти

Хоризонтът напусна пейзажа на рисувачите, взел очите на квантовата физика, космологията, че и на икономиката. Хоризонтът е кацнал на оня ръб, след който събитията или обектите стават непознаваеми, непредсказуеми и губят определеност. Феноменологията го нарича „хоризонт на реалния опит“ - съзнанието не разчита на логически връзки или a priori идентичност. 

Физиката също е с ръб, отвъд който физичните свойства (позиция и импулс на частица) не могат да бъдат измерени едновременно с точност. Информацията търчи до глобален хоризонт, зад който събитията са неопределими за локалния наблюдател.

Икономиката се препъва - ако планирате за 12 месеца хоризонтът е ясен, но ако за 10 години – всичко е налучкване.

Е, тук с вилицата на поетските бодежи налучквам…

Хоризонтът на неопределеността

Летежът на едно глухарче

не е посветен на глухите,

а на чуващите неговия шум.

Със инстинкт усещат

невидимите траектории. 

Смисъла му не долавяме,

чуващите идват да го кажат.

Но казаното е забодено сред мистика.

Плачем върху плочите на разума,

окован,

а оковите му бляскат –

с украшения и диаманти.

Все пак жънем възхищения.

Неопределени очи

Картините пристигат при мен

платна с вятър,

още преди да ги нарисуваш

със сардонична усмивка.

Трябва да се оженя

за твоята четка,

за картоненото ти сърце,

върху което рисува някой друг

с нокти,

отлепяйки литографиите-клепачи

от гледките - внимателни остриета.

Четири билярдни зеници

се лутат, блъскайки подробности

от неизживян все още ден,

превъртян изпод гумите на велосипеда.

Вятърът прежда

е надеждата на Тезей за обратно връщане,

носейки отрязана глава.

Тъжна. Но тъгата е също прежда -

неизплетен пуловер.

Блудстващият вятър я облича и съблича

в своите вътрешни плетки.

Неволно

пуловерът става триумфиращ циклон

с тиха сърцевина, но убийствени прегръдки -

гощава с гилотини и бучене,

с дъжд и целувки,

разкъсвайки сезоните,

преди да умре. 

Преди да измие света и смъртта

с неопределени очи и надежди.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026