Людмила Христова – Снежни човеци, плашила и ангели

Черна котка пресича пътя на зимата под крилете на каменен ангел. Гробището е пълно със снежни човеци и разкъсани облаци. Уплашена от живота, смъртта отстъпва от новите източни пиеси на Людмила Христова.

…
начало на зимата
все още витае в облаците
снежният човек

…
старо гробище
в краката на каменния ангел
свършва пътеката 

...
първи сняг
едва различим
снежният ангел

…
снегопад
натежават крилете
на каменните ангели

…
топло утро
разбърза се
снежният човек

публ. във в-к Майничи - 01.03.2021

…
пази ме
каменният ангел
неочакван дъжд

публ. във в-к Майничи - 03.07.2023

…
коледно пълнолуние
над цъpквата вместо ангел -
бухал с оpеол

…

виелица
замръзна носът на
снежния човек

публ. във в-к Майничи – 21.02.2023

…
нощен снегопад
потъват в небето
каменните ангели

публ. във в-к Майничи -10.03.2022

...
дъжд над гробището
под крилете на ангела
черна котка

…
майско утро
писука шапката
на плашилото

публ. във в-к Майничи – 10.05.2019

…
отблясъци по лицата
на каменните ангели
разкъсана облачност

публ. във в-к Майничи – 06.02.2021

…
пролетна колекция
пеперуда на шапката
на плашилото

публ. във в-к Майничи – 04.06.2019

…
ленив следобед
в сянката на плашилото
врани

публ. във в-к Майничи -04.10.2023

…
средата на лятото
все по-светлосиньо
палтото на плашилото

публ. във в-к Майничи -01.09.2023

…
дъждовно лято
почти невидими
надгробните ангели

отличие в 25 HIA Haiku Contest 2023

…
импровизиран обяд
вземам носа на снежния човек
за руската салата

…
трети ден вали сняг
плашилото най-сетне
с шапка

…
снежно гробище
еднакво бели
хора и ангели

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024