Людмила Христова – Падащи звезди

Ябълките крепят луната. Приливът расте като падаща звезда. Вятърът брули по лицата ни думите на Людмила Христова.

Александър Арнаудов

…
начало на зимата
снежният човек е все още
просто сняг

…
виелица
ябълката крепи
луната

…
бавно расте
приливът -
падащи звезди

…
о- ханами за слепеца
вятърът ръси по лицето му
вишнев цвят

…
след смъртта на баба -
оредяват незабравките
в градината


…
небе от желания -
войници спят под
падащи звезди

…
дъждовно лято
почти невидими
надгробните ангели

…
отражения…
сянката на рибаря вади пъстърви
от облаците

…
слънчево затъмнение
изгарят бисквитките
в новата фурна

…
пълнолуние
променя формата на сенките
уличната котка

…
лениво пладне
сенките на облаците
закотвени в морето

…
непознат път
само мухата в колата
ми прави компания

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024