Калина Лазарова – Преглед на печата

Сянката на Фукуяма събира разделно боклука на ежедневието, докато поливаме костите на предците си с поредната чаша кафе. Калина Лазарова ни напомня,че краят на историята винаги е тук.

събуждане

дишам
следователно ще умра
гневът във вените ме кара
да се страхувам

предците ми останаха измамени
от обещания че ще се преродят -
родиха се в думи и образи
в сънища за починали
и предупреждения
от които помня единствено цветове

костите им са заседнали дълбоко в гърлото
преливам кафе в няколко чаши
и не знам от коя да отпия

преглед на печата

докато пиеш чай
и милееш за дядо си
прелистваш новините от вчера
четеш за ползите от лимона
и го изстискваш разсеяно

научаваш че
някъде в Африка са убили
последния черен носорог
в съседния град отварят приют
за изхвърлени кучета
по света се топят 
ледове
домове
и народи
войната се води
от всички страни

мислиш си
безпощадни и зли са ракетите
но хората 
които живеят по краищата им
те са добри
събират разделно боклука
спомнят си важните празници
не мислят за глупости

просто понякога
потъват в сатурнови дупки
самозабравят се

изпадаш в ступор
втренчен в пожълтелите си пръсти
осъзнаваш че
чаят е станал оцет
дядо ти си е заминал без почести
върху неговата пръст лежи нова 
по-тежка и влажна
вестникът не е вчерашен
и мишки са изгризали всички заглавия
освен едно
краят на историята вече е тук

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024