Ирен Петрова – Femina
Жената е отвъд тялото. Утробата е пълна с тъмнина. Ограбваме свършека на света в думите на Ирен Петрова.
Александър Арнаудов
FEMINA
ето ме – обожавана
малтретирана
коронясвана
съдена
оковавана
умолявана
изгаряна и неразбрана –
жена до мозъка на костите си
жена отвъд тялото
и въпреки него
жена на бели и черни
християни и езичници
царе, слуги и диктатори
жена с цялата греховност на думата
със стигмата и комплекса
с кухата си утроба
с пълната си утроба
с тъмнината, която плаши
с изкушаващата плът
с прегорялата плът
с плътта, която искате да оскверните
с плътта, която искате да подчините
с гръдта, изхранила и Исус, и Аллах, и Шива
с ръцете, познаващи и грях, и святост
с никаб на главата
с въже на врата
с огън под краката
с молитва на устните
ще оставам жена до самия свършек на света
Бог ме обича такава
СЕМЕЙСТВО
мислех си за семейство
мъж, жена и дете
нито повече, нито по-малко
с бяла рокля и черен костюм за начало
и сълзи от радост на първия учебен ден
когато ти и аз внезапно сме прозрели
че сме създали човек
мислех си за семейство
уют край камината –
спасение от мисли за смъртта
Крит през септември – ти, аз и то
сбъдналото се желание
което ни съединява в едно
плът и кръв, нашето продължение
нищо повече от другите
затова уникално
мислех си за семейство
часовникът на матката тиктакаше
ти се появи с вече готов живот
който можех да заживея
трябваше само да го поискам
трябваше само да го помисля
докоснах те, танцувахме
косата ми се оплете в пръстена ти
казах си: това е знак
мислех си за семейство
на снимките изглеждахте щастливи
кой би могъл да предположи, че ще те целуна
и всичко това ще стане мое
ти не се възпротиви и аз продължих
вмъкнах се под чаршафите
настаних се на дивана, превзех кухнята
целунах детето за лека нощ
а жена ти без борба напусна ринга
мислех си за семейство
да заспиваме плът до плът и да се будим
всеки от чужда аларма
телефонът да звъни при закъснение
да се ревнуваме, да си поделяме вечерята
сега го имам – имам те
но тя не спира да ме гледа през вътрешното огледало
и да пита защо я ограбих
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026
