Флавио Алмериги – Съкровища от вода

Флавио Алмериги е роден във Фаенца на 21 януари 1959 г. Автор е на стихосбирките: Allegro Improvviso (Ibiskos, 1999), Vie di Fuga (Aletti, 2002), Amori al tempo del Nasdaq (Aletti, 2003), Coscienze di mulini a vento (Gabrieli, 2007), durante il dopocristo (Tempo al Libro, 2008), qui è Lontano (Tempo al Libro, 2010), Voce dei miei occhi (Fermenti, 2011), Procellaria (Fermenti, 2013), Caleranno i Vandali (Samuele, 2016), Storm Petrel (двуезично издание на Procellaria, Xenos Books, Лос Анджелис, 2017), Cerentari (антология извън търговска мрежа, Tempo al Libro, 2017), Isole (Ensemble, 2018), Ignoti (безплатна електронна книга от поредицата Lotta di Classico, под редакцията на Масимо Санели, 2018), Lettere (Macabor, 2021), Risorgive (Macabor, 2022).

Съкровища от вода

Хиляди говорят истината,
изпята в красиви думи,
стига само поводът, един от многото,
доста искрящ,
задържа се малко, после всичко
се отнася от само себе си,
за да създаде отново пръст и тор
за други вдъхновения,
нови теми за борба, същите,
защото човечеството не се променя,
и всичко това е любов,
наслада, съкровища от вода,
книги, които вече не се намират,
но сезоните се връщат
малко по малко,
без много точност,
нямат бързане, често да,
появяват се отново, по-малко красиви,
неуловими.

Писмо до млад поет

Маймуната на Четвъртия райх
танцуваше полка върху стената,
и докато се катереше,
всички видяхме задника ѝ.
Фабрицио Де Андре 

На моя балкон спокойно расте
над две години магданоз,
според видни ботаници
трябваше да живее по-малко,
но никога не е имало
тревоги за главна роля.
Виж, Луната не съществува
само защото си писал за нея.
Започни от основите – труд, секс,
сантиментално възпитание, израствай,
писмата ще дойдат по-късно,
не е хубаво младата душа
да се прегърби твърде рано.
Наслаждавай се първо на себе си,
не на признанието на другите,
на този, който те нарече поет, плюй в лицето.
Съвършенството в официалните снимки
зад себе си няма нищо;
дори книжките под мишница,
отпечатани с парите на татко.
Живей, живей, не умирай от скука
заради амбиция и липса на смелост,
повярвай ми, по-добре отглеждай
деца и внуци, отколкото да търпиш
фалшивото и преждевременно съчувствие
на колегите.

За още една война

След смъртта си той се превърна
в обикновен сувенир.
Ето, идва нова война,
за да оскъпи живота.
Ако ти е скъпо съществуването,
не отивай на война –
така или иначе умираш.
Думите не оставят място
за недоразумения, а контрапунктът
на скръбта не смекчава
мъката на съпругите.
Онези, които загубиха
мъжа си някъде, неизвестно къде,
мислят за децата – прясно месо
за още една война.
Мъртвите са прахоуловители
върху дрехи, отстъпили
на нови, забравени моди.

Превод от италиански: Иван Симеонов

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025