Евгения Динева - Прегазвам колоездач

Всичко е наред – светът ще свърши. Прегазваме колоездачи единствено когато колоездачите сме самите ние край пътните знаци на Евгения Динева.

Всичко е наред 

Понякога си представям как 
бордюра се разпада и се озовавам директно на платното. 
Понякога сама стъпвам на платното. 
Или затварям очи, докато карам по 
Цариградско и се блъскам в нещо. 
Как самолетът се разбива, 
аз съм пилотът. 
Прегазвам колоездач, 
аз съм колоездачът. 
Всичко е наред, казвам ѝ. 
Всички тия въображаеми катастрофи нямат значение. 
Нали смърт е само тази, която 
поставя черен плат на входната врата.

Първата ми дума не беше мамо 

Гледахме La sociedad de la nieve
и Ели попита защо се усмихвам. Беше 
по време на сцената, в която оцелелите
от катастрофата 
започват да ядат телата на тези, които 
вече не дишат.
Тогава реших, че е по-добре  
да прелетя хилядите километри, 
да заровя пръсти в скованата земя на 
някогашния си дом 
и да погълна думите на майка си. 
Може би само така тя ще продължи да живее. 
Може би само така ще продължа и аз.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024