Ева Гочева - Позеленяването на света

Сънуваме петнисти мъртви коне с гриви от антени и кабели. Потъваме като риби в затоплящата се от слънцето река на Ева Гочева.

*
с часове наблюдавам 
олющените последни етажи 
на блока отсреща
като петнисти мъртви коне
с гриви от антени и кабели

някогашните прозорци
са очите им без ябълки –  
пещери в които има стълбища и тавани
може би е имало хора и вещи
конете са били живи
и самоубийци са се хвърляли от тях
но сега и това не се случва

този блок е мъртъв дори за смъртта

целият квартал е мъртъв
и градът не е убежище
тролеите
метрото 
небостъргачите на изхода на София
всичко стърже

стърже
стърже

износва се или се разпада 
под това капещо небе –  
похлупак над главите ни – 
за да гнием и да не мирише толкова

все пак космосът не заслужава това

тези неща са верни в дните
в които те няма

*
остави го
остави го да те напусне

ще си зависим като куче 
от нечие погалване

и какво от това
рядко е завинаги

защо ти се умира като си го помислиш 
защо се страхуваш толкова 

ако сега те завържат 
затворят те в багажник 
откарат те незнайно къде 
и те изтезават непосилно
ще го оставиш ли да те напусне
ако оцелееш

защо трябва да е по трудния начин

хайде остави го

всички се нуждаем от чуждо сърце
не от своето собствено

*
хайде да останем 
в слънчевия сплит на късния следобед
в който ти все още се излежаваш до мен
а раменете и гръбнакът ти 
са кръстът на всичките религии
тогава ще знам:
срещнала съм те за да повярвам 
в силните ти кости 
в зеленикавите пътища на вените 
срещнала съм те защото 
най-доброто на което съм способна
е да повярвам в тях

хайде да останем
ще чакаме позеленяването на света  
ще сме риби в затопляща се от слънцето река

хайде да останем  
животът е приятно място 
но това не е достатъчно

трябва да повярвам в нещо

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024