Елена Янева - Тъмно

Разхождаме се на покрива на щастието. Вратите са двойно дъно. Думите се понасят по течението на Елена Янева.

Александър Арнаудов

ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА СТИХОТВОРЕНИЕ 

крадецът с кръглата походка
има много способи сертификати
за насъщния
ловък е но честен
във нахлуването си
дори е артистичен
носи каубойска шапка и усмивка
на конфуций

порязала си си кутрето казва
да внимаваш
в резките движения

и нежно
ти омотава китките с въже от жестове
с много много специални пръсти

изкуство си прошепва
произведение си на
напускането

мълчаливо те навива на руло
откъсва те
от рамките на всяко
дишане

Най-откровеният крадец преди
да тръгне
ти намига

те е взел
без да е откраднал

нищо

ТЪМНО

кой се разхождаше по покрива на
щастието ми и 
шшшшт!
го слушах как погалва
керемидите с ходило как
ги прекосява
червеникавокафявата им плът
се пропукваше и стъпките
му бяха недостъпни
като цветове във мрака
той ги виждаше

някой ден
ще те взема с мен
ми казваше

да седнем
на ръба на покрива и зад
гърбовете ни да се накланят
улиците

може
да се нараним
му казвах
тухлите да се сломят и се 
откъртят крехка
е пръстта на ближния

на Онзи горе му е все едно
ми отговаряше
в разхождането ни дали
потропваме със токчета или
подметките отекват по войнишки
Той
е вгледан и внимателен към нас
когато само
непредпазливо и докрай сме се
отгърнали

да се спуснем по ръба ми казваше
и аз му казвах прегърни ме може би
е късно
не е късно отговаряше не просто
тъмно

ПОСЕЩЕНИЕ

вратите с двойно дъно
се отварят

изненадата е с лъскав гръб и
тънка талия

малка

като разцъфваща жена с ръце
във скута
люлка на пързалящи се
абсолюти

някак си
едно стихотворение
започва тъй
изгубва се по пътя
и докато да пресече 
се свършва

по осите му
пешеходстваш тъжен
Мореплавателю на собствените си
синдбади
и в питието ти от мед и облаци
залязва 
корабокруширалата скръб

вратите се понасят по течението
хлопа
зад тях това което

е могло да бъде

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023