Екатерина Костова - Оттатък хоризонта

Екатерина Костова е родена и живее в Пловдив. По образование е филолог, а по професия – журналист. Автор е на пет книги. От тях 3 са белетристични: „Платното на Пенелопа“ (1994 г., преиздадена 2019 г). „Писма под възглавницата“ (2014 г.) и „Свети Никола от Залива на подковата“ (2016 г.). „Думите ме носят“ (2017 г.) е първата ѝ поетическа книга. „ОБРАТ-но в себе си“ (ноември 2021 г.) е втората, излиза под знака на ИК „Жанет 45“ с редактор Йордан Велчев и художник на корицата Неда Ангелова. Екатерина Костова е член на Дружеството на пловдивските писатели и на Movimiento Poetas del Mundo.

*

Зелено е
на децата ми
Зелено е през март морето,
когато двадесет и пет годишните
празнуват своите уроци,
а тези, дето ще узреят
по всички правила на хората
и според календара им едва през лятото,
решават осемнайстия си тест
все още.

Виолетовата лента над водата
прелива в мастилото на хоризонта.
И само пясъкът е бял под Санта Барбара.
Сега.

Седя на дървена пътека към морето
и мислите ми плуват към децата ми.
Така седи оттатък хоризонта майка ми,
докато прекосява в ума си пътя
до мен и до сестра ми.

И толкова е малко пространството,
в което с любимите си хора
седим, опрели рамене във времето.
А то не може да се сметне с формула,
ни да се измери с часовник,
достатъчно е само как тиктака
в сърцата ни да чуваме, разбрали,
че разстоянията, които ни разделят,
са с отговори точно пред очите ни.

Сега.
Като преди. И както винаги.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022