Екатерина Григорова - Американски дневник

Американските знамена падат само от най-богаташките къщи. Гневът се смила от скалите в Сноукуолми. Мълчим в пътуванията и битието на Екатерина Григорова.

Александър Арнаудов

Битие

47° 69' N / 122° 19' W

Американски дневник

Ден първи

Колената ме болят и се разтъпквам на всеки половин час.
Рейнджърка с бицепси, излети от
скулптор, получава телефонно обаждане.
Полетът закъснява заради нея:

някой близък е починал внезапно.

Ден втори

Само от балконите на най-богаташките къщи от квартала на Бил Гейтс
падат американски знамена.

Ден трети

Дъжд.

Ден четвърти

Водопадът край Сноукуолми

бушуващата пелена на смлян гняв
аз се изкачвам на една скала за да ме снимат
заставам в подходяща поза – сред белотата
а отзад пропадащият въпрос
се разбива в главата ми

Ден пети

На връщане мълчахме.
Пазехме си силите за утре – когато
щяхме да разгледаме Музея
на изкуството.
Не знам защо спряхме пред столовете.
Дадохме си знак на три всяка да посочи този стол,

който ù харесва най-много.
На три, след мигновен хикс, показалците ни образуваха стрелка
пред миниатюрна дървена табуретка.
Сбутахме се, както винаги, по незначителен повод.

Ден шести

Ричи е изчезнал. Изпадаме в паника –
котката е свещената крава на дома.

Ще ни убият – убили сме котката.
„Бягащи, мигащи, светещи.”
Стените се накланят, за да попаднем в друга врата.
Когато дългокосата стопанка се връща,
просто отваря шкафа с Ричи.

Ден седми

Езерото.

Деца се плъзгат с дъска по мокрия пясък след вълната.
Пробегът е около петнайсет метра в щастливия случай.
После телата отскачат и пробягват с високо коляно още пет.
Кеят е почти пуст –
двойка с куче,
плувец от Къркланд и
жена без занимание.

ИЗ „Дъска по мокрия пясък“ (Ерго 2014)

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026