Димитрина Желязкова – Етина – Тълпата

*

Казах за него,
ще умре заровен
в собствения си мозък.
Двама-трима разбраха.
И те бяха ровещи.
Останалите се смяха
в размер девет осми.
Размерът събира
перфектно тълпата,
която подскача
и не може да мисли,
не може да мисли...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025