Димитър Димитров – Давя се в думите

Марионетката на масовите убийци се бори за Нобелова награда за мир. Маските паднаха в калта и безгръбначните лакеи записаха имената си в апокалиптичната история на Димитър Димитров.

по Когато нацистите дойдоха за мен, на Мартин Нимьолер

Когато ционацистите избиваха жени и деца криещи се в палатки вие мълчахте 

обитавахте парламенти далече на запад

когато избиваха пациенти и персонал в препълнени болници вие мълчахте

обърнали глава настрана

когато избиваха ваши хуманитарни работници на терен вие мълчахте, 

но ги заклеймявахте плахо, наум

когато избиваха стотици на опашка за шепа брашно вие мълчахте 

и им изпращахте скришом още оръжия

когато наричаха обвиненията в геноцид антисемитизъм вие мълчахте

насрали се от страх, да не каже някой че сте антисемити

Когато убиха последния журналист в Газа повдигнахте укорително вежда

и депортирахте палестинските си студенти

Когато се разтворят напълно лъжите

и маските паднат в калта

Историята ще напише вашите имена

На редицата с безгръбначни лакеи

Прес комюнике

Обвиненята в двоен стандарт при мерките срещу военни престъпления

са уотабаутизъм

Дерогацията на свободата на словото

е в защита от фалшивите новини

Войната е мир

Активизмът срещу редица проблеми

е форма на тероризъм и ще бъде преследван с цялата строгост на закона

(раз)личното мнение е форма на неграмотност

Наши партньори ще избиват жени и деца

и ако това не ви харесва, няма да ви хареса и в затвора

подпис: Добрите

Забавна математика

знам че улицата не е теорема за сън
но за всеки случай си разтварям
пергелите по една дузина преки
преди да призная че не помага

студ

пред вратата си говорим с котката
Сазинка
не разбира много български
но се оправяме някак
(аз я разбирам чудесно
на нея изобщо не ѝ пука
нещата се уравновесяват)

пуша и гледам през бинокъла
оня с кривите лещи
през който можеш да видиш
как марионетката на масовите убийци
получава нобелова награда за мир

това е едно от трите неща
които не разбирам защо правя

спиш

сънят те докосва по устните
раздвижва ги с хартиени пръсти
шумоли
заплита се във форма на кълбо
под ръката ти
кара те да стиснеш
нежно юмрук

погледнат отвън
прилича на море
(в него има хиляди форми на живот
и нито една от тях не изпитва нужда
да се обяснява толкова много)

искам да плуваме заедно
но не мога да спя

давя се в думите

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025