Десислава Петкова – Наопаки

Живеем живота наопаки. Чуждото мнение е тънка нишка от болка. Възкръсваме всяка минута с поезията на Десислава Петкова.

Александър Арнаудов

Наопаки

Ако бих изживяла живота си пак, нямаше да се заричам за нищо.
Нямаше да се боя от инат, от чуждото мнение, от тънката нишка
щях да потъвам в богати лъжи, да чакам, да трая на чуждите болки,
да чакам, да трая за бич и говна, да трая зад маска на старите норми.
И щях да си тръгна, да вдигна криле...
да скоча, да литна, да тегля една майна
да пуша, да пия, да чукам, да мра,
да бия, да мразя, да спя безразборно.
Да вдигам крака срещу вражески смях,
да нижа, да удрям, да мамя и лъжа,
да следвам в сърцето си нишка една
на истина моя и майчина лудост.
Да плюя по хорските жалки залози,
по люти кавги и по тъпа история,
която затваря те в чужди обувки
и беси и коли невинни деца.
И щях да убивам, и щях да нехая
и щях да пробия главите на всички,
които напомнят че тази шега
е лошо измислена
куклена книжка

аз мразя ви, мразя ви, мразя ви всички
задето завряхте отзад благостта,
задето брутално размахахте пишки
във бой за красивата злобна жена
Вървете по мърша
Умрете на коня
задето задигнахте чужда душа
задето намушкахте дупета малки
и казахте "Ето, аз няма да мра!..."
Вий жалки сте, гнусни сте
майка си чукахте
и май сте забравили колко боли
и май сте забравили летните пакости
ласка и допир, и тихи мечти

И виждам аз, слепи останахте, жалко,
за малката, тиха, богата река
и ето, изчезвам аз малко по малко,
изчезвам и казвам: " Да, днес ще умра."

Вяра

Аз възкръсвам всеки ден, на деветнайсетия час.
Възкръсвам всяка минута, на четиресет и осмата секунда,
възкръсвам на осемдесет и втората стотна от секундата
и на осем девети от всеки дъх

Възкръсвам всяка година по никое време...

Дори и на високосна година възкръсвам.

Възкръсвам за нов живот и за нова смърт...

и някой ден 

наистина 

ще Възкръсна.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026