Ана Цанкова – Събличаш тъгата

Оставаме само по голо щастие. По пладне храним душата си с думи. Събличаме тъгата си и излизаме навън, за да си помълчим с Ана Цанкова.

Александър Арнаудов

Разпети петък

той

изнесе багажа си

сутринта

по пладне

нахрани душата си

с думи

после

отиде да свали

Исус

от кръста

за да има вечерта

с кого

да

помълчи

*

а си отиват толкова тихо поетите

почти като думи

за дъжд през септември

*

намираш се

събличаш тъгата

излизаш навън

и леко те е срам

че си само по едно голо

щастие

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026