Александър Арнаудов - Световната конспирация
Световният ред е кич и криндж. Свободата е да можеш да избухнеш в пламъци на спокойствие. Сервираме насилствена доза мъдрости в поредния опит за лайкове на Александър Арнаудов.
световната конспирация
интересите на народа включват
кемтрейлс
5G
ваксини с чипове
баба Ванга
норвежци отвличащи деца
зона 51
масони
и ако гледате телевизия -
нагласени ли са игрите на волята
ако си самиздат си рептил
софийските поети
са извънземни срещу хищници
защо още никой не избухва спонтанно в пламъци
в броевете на Нова Асоциална Поезия
ако илюминатите дойдат на четене в Ялта
ще открият моралното извисяване
ние сме криндж
но сме свободни
номад
бързам да изоставя хората
по местата им
взимам си
ключовете
портфейла
телефона
слушалките
вейпа с вкус на боровинка
и дневната доза омраза
сърцето работи хоум офис
не го занимавай
отживелица
на Александър Иванов
любовта е във вайбър
пишете си до три сутринта
тя така и не отговаря
защото никой не ползва вайбър
пенсионер такъв
тибетска мъдрост
спасението на потъващите
е работа на самите потъващи
да се оправят
патриархат
истинските мъже
плачат само
след стиховете
на Камелия Панайотова
любов
светът свърши
за разлика от теб
сън в лятна нощ
на Камелия Панайотова
обичам те повече
от всичките ти фейк приятелки
които ти честитят
като спечелиш конкурс
исторически контекст
паметта е оръжие
новото поколение
е с изгърмяни патрони
възраждане
никой не купува книги
допечатвам само
тиражите на сърцето
кибер стокхолмски синдром 2
преди употреба включвам 5G чиповете
гледам светещето стъкло
и анализирам в световен мащаб
кое е по-безопасно
люлин 7 или тъмната мрежа
мозъчните ми клетки се сриват
като информационна система
а вирусът сте всички вие
ако програмистите четяха поезия
вече щеше да има летящи коли
кое ще събере повече лайкове днес
моника белучи или картичка за добро утро
за да си в тренда
измисли криптовалута
или започни готварски подкаст –
щастието е онлайн
и отдавна сме изгърмели бушона
антигерой
не може просто така
да отрязвам хора от живота си
зарових томахавката
и хванах електрическия трион
видяло се е
паметник на любовта
ръцете ми са от камък
застинах преди върха на скалата
добре че всички са чели Сизиф
понякога си мечтая
да ме разрушат
и да построят мол
който в нелеп инцидент
да се срути върху главата ти
свръхчовек
интересувам се само от себе си
другите да му мислят
представи си порастването
всички са ненормални
но се преструват
на прасета в космоса
учиш се да си готвиш
да спиш на изгасена лампа
и да плащаш сметки
ако решиш да имаш деца
с тази инфлация
си изплискал легена
времето е врагът
и нямаш съюзник
от другата страна на страха
няма никой
оставаш сам хлапе
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022
